Човекът, който имаше съвест

Съмърсет Моъм (1874–1965) е английски писател и драматург, който се смята за един от най-известните автори в британската литература. Неговите творби са неизменна част от литературното наследство на 20-ти век. Той оставя зад себе си значително количество произведения, включващи 20 романа, над 25 пиеси, множество пътеписи и есета, както и няколко сборника с разкази.

Моъм притежава уникалната способност да съчетава шокиращото със смешното и грубото с нежността, което привлича вниманието както на читатели, така и на критици към неговата самоирония. Той е истински виртуоз в късия жанр; неговите разкази имат особено значение в богатото му творчество. По изключителен начин той представя вътрешния свят на човека като основна тема – сюжетът винаги се върти около човешката душа. Независимо дали става дума за хората от лондонските предградия или за представители на висшето общество, художници или бедняци – той умело пренася читателя от снежните Алпи до далечния Изток и екзотичните острови в Южния Пасифик. Всички тези образи представляват дълга галерия от различни съдби.

Четейки разказите на Съмърсет Моъм, човек изпитва усещането да бъде уютно сгушен докато слуша красиви и трогателни истории - понякога малко пикантни - които споделя стар приятел. Страниците сякаш те въвлекат в магически свят с чудесни персонажи и ти позволяват лесно да се прехвърлиш там, където той пише – било то във вилата му, по улиците или в бара.