Кралят на Хавана

Пътят към границите на литературата и разкритията за героите е това, което наричам мръсен реализъм. Някои хора смятат, че този термин се отнася само до описания на физическа мизерия или сексуални сцени, но според мен истинският мръсен реализъм изисква да достигнеш дълбочината на всеки герой без задръжки. Ако един персонаж обича както мъже, така и жени, то той просто е такъв – не бих го определил като бисексуален. Не вярвам в категориите хетеросексуален или хомосексуален; аз виждам човек с неговата сексуалност в цялостен контекст. Литературата за мен представлява размисъл и анализ върху живота – тя трябва да бъде откровена и да изследва онова, което мнозина се страхуват да споделят. Ако някой издател не одобрява творбата ми, няма нужда да я публикува.

Философията на Краля от „Кралят на Хавана“ е свързана с живеене в настоящето. Той игнорира миналото си след силен шок и никога не планира утрешния ден. За мен Кралът символизира бедността – виждам много хора по улиците, които биха могли да бъдат него: продавачите на фъстъци или просяците са олицетворение на съвременната ни реалност без надежда за бъдещето им. Най-добрият начин за тях е просто да живеят ден за ден с малко ром и цигара… Възможно е тези наблюдения относно района 10-ти октомври и пазара Четири пътя (Куатро каминос) да важат навсякъде другаде - разрушеният свят около нас непрестанно присъства в моите текстове. Понякога действителността може би изглежда още по-ужасна от начина, по който я описвам във книгите си.

Смесването между чернокожи и бели кубинци ме вдъхновява; вярвам, че тази разнообразна общност носи уникална стойност. Абсолютната хомогенност никога не ми е привлекателна...
— Педро Хуан Гутиерес