Венерини коси. Роман

„Венерини коси” представлява роман, посветен на женската същност, която за мен е любовта. Мъжът съществува единствено благодарение на обичта си към жената; той се идентифицира чрез нея и тя придава смисъл на неговото битие – всичко останало е просто кариера, пари или война. Персонажите в романа взаимно се свързват и сливат в едно цяло – образа на жената, която желае да има правото да обича независимо от конфликтите, несправедливостите и тоталитарните режими. Без тази любов светът ще се разруши като лодка, натоварена от една страна с войната, смъртта и омразата, а от другата – с първата любов на жената.

Според Михаил Шишкин „Венерини коси” е изключителен роман за любовта, която движи историята - вечна и неизменна по природа. Той разглежда преходността на човека спрямо безсмъртието на словото и показва как езикът може да бъде мек като глина в ръцете на твореца или твърд като диамант при изграждането на истинската реалност. Произведението е дълбоко реалистично и метафорично със множество културни препратки; то представлява своеобразен синтез между Джойсовия поток на съзнанието, откровенията от Набоков и философските идеи нa Умберто Еко.

Михаил Шишкин (роден през 1961 г.) завършва германистика в Москва. От 1955 година живее в Цюрих, където работи като преводач във федералната служба за бежанци. Той е автор на три романа и получава редица престижни литературни награди в Русия: наградата „Знамя” (1993) за дебютния си роман „Всички ни очаква една нощ”, наградата „Букер-Smirnoff” (1999) за произведението „Превземането на Измаил”, както и наградите „Национален бестселър” (2005) и “Голямата книга” (2006) за “Венерини коси”. Освен това неговите есета "Руската Швейцария" (2000 - Цюрих; 2006 - Москва) και "Монтрьо – Мисолонги – Астапово: По следите на Байрон και Толстой" (2002 - Цюрих) са отличени с различни международни призове , включително френска награда през 2005 година за най-добра книга от чуждестранен автор.