Избрани произведения Т.6: Книга за Софроний. Процесът 1873. Съединението прави силата/ твърда корица

„Опознай себе си!“ - това е наставление, което един от ранните европейски мислители давал на своите ученици. Сократ също поставял под съмнение убеждението, че нашето „аз“ и истината за него са едно и също. Ще разберем колко прав е бил мъдрецът, ако се запознаем с нечия автобиография.

Излиза, че човек не може да философства без да твори. Нито една индивидуална истина не представя точно реалността; тя винаги е относителна. Затова автобиографията и автопортретът всъщност изразяват личното мнение на автора за самия себе си; биографията и портретът пък показват как другите възприемат онзи индивид. Точността им зависи от усилията вложени в тях (този значим труд обикновено наричаме творческо прозрение). Когато започвах своята книга, планирах да я нарека „Истинското житие на Софроний Врачански“. Но сега, когато я приключвам, такова заглавие ми изглежда плашещо; а нямам как да го променя на „По-близо до истинското житие на Софроний Врачански“. Нека тази книга бъде просто още една сред многото произведения, които българските поколения дължат на поп Стойко. За разлика от предишните текстове тук акцентът по-скоро пада върху биографията не толкова на писателя като личност, а именно върху неговото единствено произведение.

Творбите могат да бъдат сравнени с деца - те носят черти и качества от родителя си: има такива потомци, които напомнят много за техния покоен родител - те сякаш повтарят образа му. Има деца обаче, които напълно отричат произхода си; чрез тях можем само да предполагаме какви са били техните родители според закона на отрицанието. Срещат се благодарни творби и деца, които оставят паметник за вечни времена в чест на своя творец или родител. Не липсват и случаи при творби или деца гробовете им след време стават незабележими или забравени.

Има множество произведения и наследници за които майката може с тъга да каже: „Беше по-добре без него!“. Често срещаме съвършени творби или потомци така удивителни, че бащата недоверчиво пита: „Аз ли направих това?!” А най-тежкото престъпление остава убийството на собствен отец - автоубийство в случая означава загуба към обществеността в полза на собствения авторитет.

Автобиографиите могат понякога трайно да заличават истината за своя автор - Поп Стойко например успява категорично да потисне фигурата на Софроний Врачански в публичната сфера. Но докато живите наследници сами стават родители рано или късно , духовните произведения остават бездетни и вечни . Не можем просто така лесно да заличим героя от "Житие и страдания", само защото бихме искали той пак все някакси физически проявил се герой-създадена форма . Можем само να пожелаваме след време Софроний , преобразуван във фигурка в нечии ръце , както дарил подобна вечност самият поп Стойко .

Надявам се тези две действително творчества поне донякъде симбиотично споделят общ живот.
Вера Мутафчиева