Избрани произведения Т.9: Семейна сага. Разгадавайки баща си. Бомбите/ Твърда корица
Издателство: | Жанет-45 |
Брой страници: | 565 |
Година на издаване: | 2009 |
Дата на издаване: | 2009-03-23 |
ISBN: | 9789544915094 |
SKU: | 83660420001 |
Размери: | 24x17 |
Тегло: | 1052 грама |
Корици: | ТВЪРДИ |
Цена: | 24 лв. |
Две родословия — една история на предци и потомци — са част от биографията на българската интелигенция и народопсихология. Това е краткото описание на творбата на Вера Мутафчиева. Със своя изящен стил, авторката ни потапя в почти двувековна хронология. Художествено-документалното разказване разкрива социалната среда на минали времена чрез живота на два рода — Мутафчиеви и Трифонови, като същевременно показва тяхното отражение върху историческите събития в България. Отражение, което акцентира върху положителните аспекти, без да пренебрегва отрицателните страни. Вера Мутафчиева пише за тези недостатъци с обич и тъга, насърчавайки размисъл и самоанализ.
Определянето на жанра на книгата е сложно; тя може да се определи както генеалогична работа, така и историко-икономическо или географско изложение; включва топонимия, а в общ план представя народопсихологията; в отделни моменти предлага есета. Този интердисциплинарен подход при анализа на родословията и описанието на населени места предоставя дълбочина към познанието относно корените и битийните условия на различните фамилни линии.
В цялостната си работа Вера Мутафчиева следва принципа, че историята на един род трябва да бъде разглеждана спрямо времето си и обществените нрави. Само по този начин биографията му става част от националната идентичност. Изваяният образ както на предците, така и على потомците разкрива основата им за принадлежност към рода; техният живот представлява отражение не само от българското възприятие за света, но също така традиции și новаторство – борба și движение.
Антоанета Запрянова споделя във "Исторически преглед", че “Разгадавайки баща си: Опит за биография на Петър Мутафчиев”, публикувана през 1997 година - три години преди “Бивалици” - поставя интересна критическа загадка: двете книги изглеждат толкова монолитни, че рефлексията върху тях е трудна задача сама по себе си. Приемането им предполага осъзнат отказ от подобно усилие; завършеният биографизъм в творчеството й е ценен професионален актив.
Поначало вярвахме, че прочитането auf едната книга ще раздели естествено четенето auf другата. Обаче това не се случи: многократно започвах едната след приключването auf другата с надежда da открия различия или da ги комбинирам по някакъв начин – такова желание остаеше неизпълнено. Анализирането na този двойствен биографизъм може да доведе до сериозно теоретично объркване! Книгите сами по себе си са лесни za четене— именно това затруднявa допълнително процеса i подтиквa q zновo кьm тях s лекота . Така se получава омагьосан кръг , който не позволяva повърхностности v заключенияta.
.
.