Случаят Джем

В "Случаят Джем" Вера Мутафчиева успява да интерпретира значимите моменти от османската епоха, като в същото време разкрива дълбочината на падението на един трагичен принц. Тя не само че тълкува себе си и своя баща, но и времето, което вече сме преживели.

Романът оказва разрушително влияние върху местната епична легенда за турците като жестоки завоеватели, които са унищожили нашата културна идентичност и ни пречат да се развиваме в европейски контекст. Мутафчиева смело оспорва тази представа с нейния ентусиазъм към османската култура.

На празните страници на книгата записвам думи, които ми напомнят нещо или бих искал да запомня – те ще ни бъдат полезни срещу мрачната сила на времето и живота.

Основният акцент в този необичаен роман е избраният ъгъл за повествование и новаторското послание за епохата. Историята е структурирана така, че повече от десет свидетели споделят своите възприятия относно случая; сред тях са второстепенни герои около Джем както поети като Саади, така и исторически фигури като великия везир Нишанджи Мехмед и магистър д'Обюсон от родоските рицари.

Тази форма позволява непрекъснато сравнение между миналото и настоящето - покойниците стават разказчици, предлагащи гледната си точка за историята. По този начин читателят участва активно в диалога между времената.

Ако романът „взема“ нещо от историята, то това е разбиране: голямото произлиза от малките неща; "Случаят Джем" показва как нашият егоизъм изглежда дребнав спрямо погледа назад през историографските призми.

Мутафчиева несъмнено черпи вдъхновение от творчеството на Толстой; докато той намира удовлетворение във безсилието на Свръхчовека чрез християнска анархия, тя вижда безсилното човешко състояние като една от основните трагедии в живота. Чрез романовата форма тя представя свят с хора, които постепенно преминават през трансформация до невъзможността да се познават самите себе си.