Съчинения в пет тома Т.2: Цинобър. Еднооките. Сбърканият

Въз основа на спомени и уроци, разглеждаме живота на режисьора Вили Цанков. Той имаше щастието да бъде сред пионерите, които разбиват антикултурните нагласи в естетиката през 50-те и 60-те години. Неговото призвание беше да се посвети на българската духовност и да я интерпретира по нов начин. Постигна значителни успехи в развитието на стила и средствата на българското театрално изкуство. Също така притежаваше дарба за полемика и умение като фехтовчик, който разкрива стари традиции и забравени наследства. Нивото му на поезия променя облика на нашата сценична култура. Отдадеността му към собствените идеали доведе до създаването на шедьоври с най-висока стойност в неговите постановки. Той вярваше, че настоящият живот може да отразява обратната страна на миналото, а чувството за вина тегне над човечеството, което можем да носим чрез „игрите“ на артистите. Най-накрая, той вижда формата като изразяване на божествена воля - тази воля открива пред нас пространства за потапяне в реалността подобно на изгнаниците от райската градина. Мнозина смятат сцената за магическа; малцина обаче успяват действително да го докажат, а един от тези редки таланти е именно Вили Цанков.
ЧАВДАР ДОБРЕВ