Съчинения в пет тома Т.5: Разкази в синьо. Вавилонски кули

Преди години, в навечерието на празниците посветени на Ботев, посетихме Враца заедно с Калина Ковачева и Вили Цанков. Четохме пред внимателната публика в Художествената галерия, общувахме с присъстващите на нашата литературна вечер. На финала Вили сподели историята за странните руски емигранти от Париж, които през целия си живот поддържали един спектакъл в малък театър у дома, който изразявал тяхната носталгия и носел светлина чрез думата "Родина". Обстановката около нас - дали заради близостта до Йолковица или вдъхновението от Ботев - провокирало Вили да се сети за този жертвен парижки театър и въздишката по Родината. Той започна страстно да критикува настоящото ни управление, което пренебрегвало културата и лишавало днешния ден от светлина, водейки го към беззвездно бъдеще. С вид на персонаж от трагичен монолог, изпълнен с ботевска отдаденост, той изразяваше гняв и недоволство; жестовете му бяха силни и убедителни. След като завърши словото си, залата избухна в аплодисменти и одобрение. Това се случи на 26 май 2005 година.
НАЙДЕН ВЪЛЧЕВ