Съчинения в пет тома Т.3: Седемте небеса. Горящият ангел

Радвам се, че много от спомените ми за Вили - както в личния живот, така и на сцената, остават живи и незабравими. На пръв поглед изглеждат маловажни, но са дълбоко запечатани в мен – виждам бавната му стъпка напоследък, все още с достойнство; срещам очите му и чувам гласа му... Преди години той влезе в двора ми в Бояна с жълта кола като сегашните таксита "Лада" и от нея излезе Вили, почти носейки един от любимците си артисти и приятели Иван Кондов. Посрещнах ги, а Вили ме инструктира: „Не се мотаеш да бъдеш любезен, дай нещо за сърце! Кондата не е добре." Подадох хапче и вода на Иван, който уж дискретно ми прошепна: „Дай и на Вили - той е по-зле!" Може би небето ни беше ядосано по някаква причина тогава, защото аз също усещах тежест в гърдите си. После те двамата легнаха на диваните ми във вътрешността на жилището си подредено според модата от онова време; след малко започна силен дъжд и небето сякаш забрави недоволството си към нас.
ПАНЧО ПАНЧЕВ