Митология на прехода

Художественото представяне на определена епоха често не съвпада с историческите факти. Въпреки това, понякога то може да се окаже по-точно... Тук са включени избрани разкази и новели от Алек Попов, вдъхновени от несигурността в символиката на тоталитаризма и сюжетите, свързани с Прехода. Авторът ни предлага интригуваща реконструкция на митовете, оформени в общественото съзнание през 90-те години чрез абсурда и черния хумор.

И ето че вече съм част от тях... Прониквам между стените, сядам до масите и слушам разговорите на хората. Или се укривам в телефонните слушалки. Наблюдавам...
А когато нощем чуя неустоимия зов на обърнатата звезда, заедно с всички останали летя към огромната постройка в централната част на града. Там ме очаква моята канцелария. Пишещата машина чака мен. Остава само да напиша следващия си рапорт.
"Рапорт подаден"

Майка ми не каза нищо; просто посочи стареца с вилицата и изръмжа заплашително. Дядо страхливо мигна. Всичкото му самочувствие беше изчезнало; пред нас стоеше единствено куха развалина, където червеят на времето гризеше последните частици Живот.
"Ще ядем дядо," мислех панически, "ще ядем дядо..."
"Денят на независимостта"

Ако трябва да опиша управлението през следващите две десетилетия, бих казал само че бе сравнително добро и напълно авторитарно. Плащаш данъци - получаваш пътища; пиеш свещена урина - получаваш благословия. Както обичаше да повтаря председателят Мар: това е рецептата за социална хармония.
"Пътят към Сиракуза."