Всичко за книгите
Каталог за книги, автори и издателства
 

*Мисия Лондон

Корицата на
Издателство:Звездан
Брой страници:280
Година на издаване:2004
Дата на издаване:2004-11-25
ISBN:9548307111
SKU:3835250003
Размери:20x13
Тегло:230 грама
Корици:МЕКИ
Цена:8 лв.
Анотация
Ревюта
Свързани книги
Приятели
Информационна мрежа

Алек Попов е прекарал кратко време като български дипломат в Лондон, но се е върнал с великолепен подарък за всички – романът му "Мисия Лондон", който според мен е най-смешната творба в съвременната българска литература. Смехът от нея стига до такава степен, че накрая човек може да усети и тъга.

Според Георги Цанков, книгата има документален привкус и черпи вдъхновение от опитите на автора по време на неговото дипломатическо пребиваване в британската столица. Въпреки реалния контекст, историята е плод изцяло на авторското въображение. Попов умело иронизира посткомунистическия манталитет чрез смешни ситуации, които предизвикват както смях, така и размисъл.

Стефан Продев добавя, че произведението надминава простичката картина на обществени норми и предлага нова перспектива за българското присъствие в Европа днес.

"Мисия Лондон" представлява дебютният роман на Алек Попов. Той майсторски пресъздава абсурдни ситуации с гротескно-хумористичен стил, представяйки невероятните схеми около дипломати по един комичен начин. Авторът използва сарказъм, за да подчертае проблеми в остарялата управленска система.

Христо Кьосев сравнява романа с класическите европейски комедии и отбелязва отличното повествование и чувствителността към детайлите; хуморът съчетава българските ситуации с фин английски стил.

Кристин Димитрова подчертава необходимостта от свежи идеи сред старите порочни практики във властта и оценява "Мисия Лондон" като важна политическа книга без намерения за партийна протекция.

Любен Дилов-син споделя личните си впечатления относно книгата - тя служи като своеобразно възмездие за униженията при контактите с българските дипломатически мисии зад граница. Според него "Мисия Лондон" разкрива абсурдите през призма на хумора – показвайки как недостойните характери доминират сцената благодарение на отсъствието на истинска идея за национална политика.

На финала той заключава: хуморът остава единствената защита срещу досегашната практика; надеждата е у читателите да продължат да се смеят над явлениятa до момента те бъдат изпратени завинаги в миналото.

.

.