*Мисия Лондон
Издателство: | Звездан |
Брой страници: | 280 |
Година на издаване: | 2004 |
Дата на издаване: | 2004-11-25 |
ISBN: | 9548307111 |
SKU: | 3835250003 |
Размери: | 20x13 |
Тегло: | 230 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 8 лв. |
Алек Попов е прекарал кратко време като български дипломат в Лондон, но се е върнал с великолепен подарък за всички – романът му "Мисия Лондон", който според мен е най-смешната творба в съвременната българска литература. Смехът от нея стига до такава степен, че накрая човек може да усети и тъга.
Според Георги Цанков, книгата има документален привкус и черпи вдъхновение от опитите на автора по време на неговото дипломатическо пребиваване в британската столица. Въпреки реалния контекст, историята е плод изцяло на авторското въображение. Попов умело иронизира посткомунистическия манталитет чрез смешни ситуации, които предизвикват както смях, така и размисъл.
Стефан Продев добавя, че произведението надминава простичката картина на обществени норми и предлага нова перспектива за българското присъствие в Европа днес.
"Мисия Лондон" представлява дебютният роман на Алек Попов. Той майсторски пресъздава абсурдни ситуации с гротескно-хумористичен стил, представяйки невероятните схеми около дипломати по един комичен начин. Авторът използва сарказъм, за да подчертае проблеми в остарялата управленска система.
Христо Кьосев сравнява романа с класическите европейски комедии и отбелязва отличното повествование и чувствителността към детайлите; хуморът съчетава българските ситуации с фин английски стил.
Кристин Димитрова подчертава необходимостта от свежи идеи сред старите порочни практики във властта и оценява "Мисия Лондон" като важна политическа книга без намерения за партийна протекция.
Любен Дилов-син споделя личните си впечатления относно книгата - тя служи като своеобразно възмездие за униженията при контактите с българските дипломатически мисии зад граница. Според него "Мисия Лондон" разкрива абсурдите през призма на хумора – показвайки как недостойните характери доминират сцената благодарение на отсъствието на истинска идея за национална политика.
На финала той заключава: хуморът остава единствената защита срещу досегашната практика; надеждата е у читателите да продължат да се смеят над явлениятa до момента те бъдат изпратени завинаги в миналото.
.
.