Черната кутия

"Не мога да повярвам, че баща ми е в тази черна пластмасова кутия, която току-що пристигна от митницата. Няма как да е истина. Кутията стои на масата в хола и всички погледи са приковани към нея. Пълен шок! Не знам какво точно са очаквали – просто обикновена кутия, опаковка. Вдигам я и усещам, че е доста тежка. От ъгълчето й се разпилява черен прах... предполагам това е прахът на баща ми..."

Повече от 15 години след трагичната смърт на професор Банов в Америка, синовете му поемат различни пътища и водят отделни животи, но травмата от внезапната загуба все още ги преследва... Откъде идват тези призраци? От дълбините на съзнанието или мрачните аспекти на действителността? Как сигналите от отвъдното намират отражение в настоящето? Има ли формула за успех? Кога загубата може да стане освобождение?

В новия роман на Алек Попов текат две паралелни истории, които представят два явно противоположни житейски модела. "Успелият" и "Неуспелият" българин се срещат в Ню Йорк с цел да погребат семейните си демони и осъзнават, че обозначенията нямат пряка връзка със щастието. Действието балансира между черния хумор, ужасa и мелодрамата - между реалността и чистата фикция. Развръзката сякаш подрежда парчетата от пъзела, но всеки сам трябва да намери своите собствени отговори.

**НОВ В ЗАНАЯТА**

Из глава девета на романа "Черната кутия", където главният герой опитва своя шанс като разводач на кучета в Сентръл Парк.

Walking Dog Service беше разположено в приземен етаж на Осемдесет трета улица западно. На табелката имаше тъжно синьо куче с каишка; краят й изчезваше у невидим стопанин. Това предизвика неприятни асоциации у мен. Слезнах по стълбите внимателно да не удари челото си о горния праг. Облякъл бях дълги панталони и сако въпреки жегата; малко преди да стигна там нахлузих стилната си врато-връзка взета без разрешение от гардероба на брат ми.
Огледах се през стъклените врати - супер!

Посрещна ме руса жена около петдесетте с недотам спретнат вид: пола до коленете и плетена бяла блуза откриваща частично сутиена й . Стените бяха украсени със снимки на кучета забити с карфици; климатикът усилено циркулираше въздуха така че краищата му трептяха подобно насекоми.

- Грейс Козловски? – успях почти без усмивка.
- Аз съм – кимна тя делово.- Как мога да ви помогна?
- Говорихме вчера по телефона… Тук съм за интервюто.
- Аха! Мистър…?
- Банов . Ангел Банов ,може само Анго .

Тя изглежда вече бе чула за мен чрез друг познат:

– Имате ли опит с кучета , Ангъс?- попита любопитно госпожа Козловски.
– О , разбира се!- уверих я аз,- Имам собствено куче .

Лъжицата бе проработила добре още сутринта:
– Какъв порода?
– Кокер шпаньол — реших то би било подходящо .

Като чу това тя изпусна въздишка:
— По капризничавички животинки са те!
— Зависи как ще ги научиш — опитах се изключително умело във всичко.

Грейс ме гледаше студено :
— Вашето задължение тук просто е само развежданe а не тренировка!
— Разбира се ! – казах притиснат.

Разказах онази история относно временно пребиваването ми тук искреност та затова няма нищо лошо ако работех всякакви задлъжнения докато чакам най-доброто предложение … Живея близко до централния парк…

След кратък размисъл тя решава :
— Добре! Започнете веднага ако желаете !

Парк Авеню 217 представлява типична крепост за богаташи … входът нисък …

Когато споменаха семейството Йенс …
Служителят помоли думайки “по какъв повод?”
Наблюдавах охранителя който реагира мигновенно…
Представих проблема :“За ку4ито…”

По-късно попаднах при домакинство което оставило отпечатък върху мене…

Обстоятелства ...
Резултатът ...

Оттам нататък историята продължава ярко описвайки преживяванията ...