Публицистиката на Михаил Арнаудов

Пристрастията на Емил Димитров към значителната фигура на М. Арнаудов и неговото литературно-научно и документално наследство са отдавнашни, а до момента те са материализирани в множество публикации с различен характер. Най-значимите сред тях включват „Досието на Михаил Арнаудов“ (2007) и сборника с публицистичните му произведения, които за първи път са събрани в едно издание (Арнаудов М. Дневник. Публицистика. Речи. Съставителство, предговор и бележки от Е. Димитров. С.: „Изток-Запад“, 2010). Настоящото проучване е ново допълнение към тези усилия, като обобщава, концептуализира и завършва досегашната работа на автора върху специфичния аспект от наследството на Арнаудов. То се основава - поне в началния си замисъл - на коментарните текстове и общата научна дейност по събиране, издаване и анализ на публицистиката му; изследването демонстрира уникалния подход на автора: задълбочаване в конкретен аспект с цел да достигне все по-дълбоки разбирания, преминавайки от емпиричното търсене към теоретично-концептуално осмисляне. Проучването представлява внимателно и сериозно разглеждане на този значителен сегмент в още по-мащабното творчество на Арнаудов - част, която преди ангажимента на Емил Димитров оставаше напълно непозната не само за широка аудитория, но дори за специализираните изследователи в областта.