1910 и годините на литературата

Годината 1910 излъчва внушителност и осъзнаване на своето богатство от значими литературни събития. Тя представлява своеобразен оазис в контекста на кризите, които бележат ранните години на ХХ век, както и предстоящите войни. Затова ангажираността с темата „1910” изглежда по-скоро като поредица от щастливи открития в един натоварен ежедневник, вместо да бъде свързана с мигновени възторзи около борбата за независимостта на литературата.

Тази книга продължава литературно-археологичната работа, която Пламен Дойнов е започнал в предишните си творби. Сега фокусът е върху 1910 година – период, когато литературата се утвърдило като пространство, изпълнено със събития от мълниеносна важност, оставящи дълготрайни следи. Чрез своите най-забележителни представители и институции българската литература подчертава собственото си значение в социалния контекст и започва да оформя образа си чрез серия бъдещи произведения с висока стойност.