Кан Тервел - кошмарът на Халифата

"Кан Тервел - кошмарът на Халифата" представлява документално-исторически роман, написан от Емил Димитров, роден през 1954 година в град Добрич. Той притежава висше военно и юридическо образование и е публикувал анализи по геополитика и военнотехника в изданията на Министерството на отбраната на Република България, както и разкази и статии в местния печат.

Романът разглежда едно от най-забележителните събития в европейската история – унищожаването на арабската обсада на Константинопол през 717/718 г. Халифатът, основан от Мохамед, се утвърдил като мощна сила с влияние върху три континента, под чиято власт попаднали множество народи и древни империи. При халифи Сюлейман Абд ал-Малик (685-705) и Уалид ал-Малик (705-715), империята започнала инвазии в Афганистан и Северна Индия до територии днешен Пакистан. В Северна Африка арабските войски достигнали бреговете на Атлантическия океан без проблем при преминаването си през Гибралтар към Европа, където бързо завладели варварските кралства в Испания и Южна Франция.

Същевременно Източната Римска империя, известна днес като Византия, била атакувана от арабите; между 674-678 г. те наложили тежка блокада над "столицата на света" – Константинопол. През 717 г., халиф Умар ибн Абдул-Азис (717-720) организирал мащабна военна операция срещу града чрез пълно блокиране по море и суша. Студеното време, гладът и болестите взели своето toll сред обсаденици и обсаждащи; въпреки трудностите не било ясно какъв ще бъде резултатът от сблъсъка. Именно тогава армията под командването на кан Тервел променила хода на историята: благодарение на българското участие обсадата била прекратена успешно και след това арабите никога повече не опитвали да нахлуят в Европа през Балканския полуостров.

През почти целият век учени от България и Източна Европа защитават тезата за значението на победата постигната от Тервел спрямо ислямските нашествия към старият континент. За съжаление обаче малцина запознати със ситуацията западняци признават ролята му или тази представа остава непозната за тях; твърди се без основателност че Карл Мартел спряло арабското настъпление при Поатие през 10 октомври 732 г., докато всъщност става дума за действие само един управител Андалусийско царство — Абд ал Рахман , а франките осъзнали своя успех едва когато враговете вече били напуснали полето.

Този роман попълва важен пропуск относно великия подвиг извършен от кан Тервел , който заслужено намира място във възприемането ни за европейската история."