Бележник на писателя

Константин Петканов е безспорно един от най-влиятелните български автори през периода между двете световни войни и се счита за изключително продуктивен писател. Той е роден през 1891 година в заможното село Каваклия, разположено в Одринска Тракия, в семейството на свещеник. В многобройните си произведения - романи, сборници с разкази, мемоари и исторически есета - той постоянно се връща към своите корени и регионални традиции. Свързан със семейната история на националноосвободителните борби в Македония и Одринско (например, странджанският войвода Яни Попов е мъжът на едната му сестра), той участва активно във войните за обединение на България, получава ранения и отличия за храброст. През целия си живот Петканов запазва идеалистичния поглед върху света на българина.

Творчеството му обаче не представлява само носталгично завръщане към миналото; много от неговите произведения разглеждат драматичните събития в България през първата половина на ХХ век. В същото време той поддържа цялостна система от християнски убеждения и дълбока вяра в човешките ценности.

Книгата "Бележник на писателя" обхваща последните петнадесет години от живота му (Петканов умира през февруари 1952 г.) и служи като свидетелство за прекъснатата творческа дейност поради политическите натиски именно в периодите му на най-голяма активност. Този документ предлага представа за неизпълнените писателски идеи и богатството от творчески планове, представяйки синтезирано неговото художествено кредо.

В бележника си Константин Петканов споделя: "Не съм записвал хронологично случки или събития; вместо това тук са мигове от моето мислене, вдъхновени от ритмите на сърцето ми. Миналото, настоящето и бъдещето толкова силно се преплитат помежду си при тези моменти, че не виждам смисъл да ги разделям." Според него "Докато живея - значи всичко около мен е живяло, живее или ще продължи да живее", което подчертава единството на човешкия опит.