Сенки на думи. Мотиви в поезията на Борис Христов

В поезията на Борис Христов не съществуват сезони или годишни времена. Липсват пролет, есен и зима. Няма движение в космическия календар, нито климатични преходи или географски региони. Антонио Вивалди е непознат тук, а акварелите са заменени с портрети на Човека от пустинята.

Лирическите герои в творбите на Борис Христов почти винаги са фиксирани в една задушаваща библейска горещина. Преобладават избледнели фрагменти в тонове сепия, където пясъкът и пепелта придават форма на вихъра. Темата за жегата, сухотата и безплодието доминира; всичко е изпълнено с чувство за лишение и самота. Поезията му е толкова дълбоко свързана с библейските мотиви, че самият образ на поета започва да напомня за пророк от старинните портрети.