Българският постмодернизъм XXI-XXI в. (Към философията на българската литература)

Книгата събира текстове, написани след монографичното изследване „Поезията на 1990-те: Българско и постмодерно“ (2010). Обединени, те изграждат цялостна теория за българския постмодернизъм, която разглежда две основни тенденции в различен контекст.

Първата се фокусира върху ключов аспект от „високия“ (класически) постмодернизъм през 90-те години, който е предимно свързан с поезията. Анализира се взаимодействието му с литературния канон и начина, по който той поставя под въпрос националната философия на историята (например работите на Ани Илков и Златомир Златанов или колективните мистификации на т.нар. "четворка" от „Литературен вестник”). Изследват се механизмите, които придават уникално българско измерение на този процес в дълбочина.

Второ, разгледани са важни промени от началото на XXI век, когато постмодернизмът навлиза в нова фаза – така наречената пост-фаза – особено във връзка с романа. Тук акцентът е поставен върху различията и напреженията внутри жанра: произведения като „Физика на тъгата“, „Възвишение“, “Бежанци” и “Законът/Разруха”. Сближаването между постмодернистичната литература и масовата култура води до все повече въпроси.

Авторът предлага свои интерпретации относно част от тези въпроси чрез разработването на специфичен оперативен инструментариум и въвеждане на нови теоретични концепти.