Играта на стъклени перли

Херман Хесе прекарва дълго време в създаването на своя най-значим роман „Играта на стъклени перли“. Той работи върху него цели десет години, в период, който е неблагоприятен за културата и интелектуализма. В Европа бушува политическо безумие и диктатори управляват съдбите на хората.

В писмо от 30-те години на миналия век авторът споделя: „Две неща бяха особено важни за мен – да изградя духовно пространство, където да мога да дишам и живея въпреки токсичността на света около мен; да си създам убежище и крепост. Освен това желая да изразя опозицията на духа срещу варварските сили…“. Както във всеки добър „образователен роман“, Хесе завършва с поука – служенето на Духа не трябва да пречи на служенето към Живота.

Романът представлява вход към хуманистичната култура и едновременно с това предупреждение за опасностите от крайния интелектуализъм. Това е книга за сложния и противоречив живот на духа, определена като „мъчително прекрасна творба“ от Томас Ман, която свидетелства за истинско майсторство.