Демиан

Романът „Демиан“ е издаден през 1919 година под псевдонима Емил Синклер, от името на когото се развива и самото повествование. Вярвайки в източната мъдрост, която посочва, че истинското е вътре в човека, а социалното - извън него, Хесе логично стига до Гьотевия тип „възпитателен роман“. Името Демиан звучи подобно на гръцката дума „даймон“, което означава демон; с него Хесе символизира вътрешния глас на главния си герой. Емил Синклер е млад човек, който расте и получава образование в традиционно буржоазно семейство. Неговият загадъчен съученик Макс Демиан го вдъхновява да не следва стъпките на родителите си и да открие себе си чрез бунта на своето поколение.

В предговора към американското издание Томас Ман прави сравнение между „Демиан“ и „Одисей“ на Джойс заради ключовата му роля в литературата от ХХ век и описва въздействащото влияние на романа върху младите хора след Първата световна война. Той намира паралел със „Страданията на младия Вертер“ от Гьоте поради невероятната точност, с която произведението улавя духа на времето. Стефан Цвайг похваля проницателния анализ на младежката психология, докато Юнг говори за "фар в бурна нощ". Този литературен шедьовър се утвърдил като култов роман за поколенията между двете световни войни и търси отговори относно един основополагаещ въпрос: как може човек да избягне конформизма и да разкрие най-добрите аспекти от себе си - тема с актуалност и днес.

Херман Хесе (1877-1962), носителят на Нобелова награда за литература през 1946 г., остава един от най-влиятелните писатели през XX век. Произведенията му достигат безпрецедентни тиражи сред немската литература. Той е признат за най-превеждания автор сред германоговорящите след братята Грим. Прекарвайки голяма част от живота си в Швейцария, той остава свързан с немската литературно-философска традиция. Темата за младостта като период с огромно значение при изграждането бъдещето доминира творчеството му.