Тайнствената тракийска резиденция, крепост и светилище на Одриските царе в Средна Гора /V - IV в.пр.Хр./

**Въведение**
**ИСТОРИЯТА НА ЕДНО АРХЕОЛОГИЧЕСКО ОТКРИТИЕ**

През пролетта на 2000 година, известният български археолог д-р Георги Китов направи значително откритие в района на село Старосел, Хисарско – голям тракийски храм, който местните наричат Четиньова могила. След това последваха и други важни находки, които допринесоха за гордостта на българската историческа наука.

След споменатата година посетих няколко пъти селото Старосел и неговите археологически обекти. Тогава основната ми работа беше свързана с Родопите и проучването на тракийските светилища. Всяко мое посещение в Южна България обаче насочваше вниманието ми към върховете на Същинска Средна гора.

Северозападно от село Старосел се намират няколко интересни скални върха, които привличаха погледа ми. Интуитивно предполагах, че "високо" над равнината може да има значителни тракийски светилища и неразкрити останки от древността. Спомням си как обсъдих тази идея с колегата Китов по време на едно краткотрайно посещение в неговата полева база при пътя за Белинташ в Родопите.

Имам възможност да наблюдавам билото на Средна гора през есента на 2003 г., когато работех по проучванията около римската крайпътна станция sub radices (Суб радице), близо до село Христо Даново в Карловско.

През октомври 2003 г. предприех първата си експедиция из Средна гора заедно с колегата Иво Тавитян, който е част от екипа на Георги Китов. Иво вече бе разглеждал планината източно от връх Богдан и познаваше добре терена; той имаше вилa в Свежен, която използвахме като базов лагер за нашите приключения. Първоначалното ни "проникване" между селата Каравелово и Старосел стана благодарение на Христо Минков от град Сопот, който ни превози със своя руски джип до хижа "Фенера". По онова време не подозирахме, че този "съветски" автомобил ще бъде единственото успешно средство за свързване със света извън планината по време на предстоящата наша експедиция в Средна гора.