Пътища и крайпътни съоръжения в Хемус

Един от комплексните исторически и културни въпроси, който поражда напрежение и разнообразие в творческите подходи, е изучаването на тракийската култура. Този проблем се появява при опитите да се формулира общоприета и универсална дефиниция, необходима за извършването на задълбочен анализ. Многообразието на "чужди" термини и методологични стратегии, които се използват в изследванията на тракийската история, не улеснява или поне значително усложнява разбирането на това как можем да възприемаме тракийската култура.

В последно време все по-популярна става концепцията, че културата представлява "начин на действие и поведение" (Фол 1997). Тази идея произлиза от проучванията върху класическата античност в контекста на тракийските културни традиции през I хилядолетие пр. Хр. Например, ако разгледаме Балканите хоризонтално от юг към север, можем да видим развитието както на полисна така и етносна култура (Фол 1998). Както е известно, общностите с етносни идентичности като тези на траките, келтите илиилирите не са създали градове в класическия смисъл; те били управлявани от множество владетели и имали ограничено познание сред своите съседи.

Между полисната и етносната култура съществували контактни зони за взаимодействие между различните типове культуры و поведения техните носители. Ясно изразена разлика между обществата с полисна структура и тези с етносна идентичност била отсъствието на писмена комуникация у населението северно от гръцкия свят…