Византийското богословие през XIV в.

Настоящата книга се фокусира върху основната тема на византийското богословие през XIV век – концепцията за Божествените енергии, която достига своята завършеност в контекста на паламитските спорове и играе ключова роля в учението на Православната църква. Авторът предоставя документи, които показват, че тези дебати оставят следа и в България. Изразява се предположение относно църковнополитическия контекст на тяхното влияние у нас.

Изследването обхваща също така приемането на томистките текстове във Византия през XIV век и реакцията на византийското богословие към тях. Тома Аквински не само е възприет като един от значимите западни теолози, но и като основен представител на римокатолическата доктрина. Поради това, византийските критици му противопоставят своето разбиране за православната традиция и защитават своята религиозна идентичност и уникалността в своето богословстване. По този начин критиката към Тома става финален акорд в развитието на византийското богословие преди падението на империята. Дискурсът около Божествените енергии остава централна част от православната идентичност дори до наши дни.