Дневник 1966-1998 г./ Т.2

Този труд представлява уникален исторически източник, в който се смесват различни литературни жанрове – автобиография, история и документалистика. Публикацията на дневници от общественици и политици е рядко явление не само у нас, но и по света; през последния век в България те едва ли надхвърлят десетина. Още по-интересно е случаят, когато авторът е водил дневник паралелно с написването на своето животоописание. През последните години най-висок интерес предизвикаха дневниците на политиците Б. Филов и Г. Димитров, които обаче са значително по-слабо развити откъм повествование и коментари, оставяйки само специалисти да навигират сред събитията хронологично. В контекста на това, дневникът на акад. Николай Тодоров предлага подробно разказване с увлекателни описания и анализи за период от повече от двадесет години (1975–1998), включвайки важни моменти до 9 септември 1944 г., а след това до времето на самото писане.

Академик Тодоров не е просто наблюдател в описаните събития; той активно участва с личното си мнение относно национални и международни въпроси. Основните теми в неговата работа проследяват жизнения му път през тези две десетилетия: научна дейност в БАН; международна активност свързана със СИБАЛ; участия в ЮНЕСКО като учен и общественик; ролята му като посланик в Атина; председателстването му на VІІ ВНС; както и ангажиментите му след пенсиониране. Всичко това се развива срещу фона на политическите условия у нас и зад граница – времето под управлението на Лев Толстой Брежнев, годините „перестройка“, промените от 1989 г., както و политическото развитие до края на века.

Двата тома се четат с голямо удоволствие подобно на роман, а понякога читателят напълно забравя какво точно държи – дневник или художествена литература. Ако трябва да направим историческа аналогия, този дневник може да бъде сравнен с творбата „Видрица“ от поп Минчо Кънчев за ХХ век.