Антология на класическата мексиканска проза

Мексиканската литература придобива своя съвременен вид през последните сто години, особено между 20-те и 40-те години на XX век. Въпреки това, нейната самостоятелна история започва поне столетие по-рано – преди страната да обяви независимостта си през 1821 г.

Настоящата антология е първият опит за систематично и изчерпателно представяне на началото и развитието на мексиканската проза в този ключов период от нейното възникване. Мексиканските автори ще поведат читателите през неизследвани исторически пътища към разбирането на младата нация чрез своите просветителски усилия. Духът на позитивизма ще се сблъска с дълбоко религиозната традиция, а вътрешната трансформация ще премине през модерното виждане за света около нас. Запознаването с лицата от първи век ще стартира с „бащата“ на латиноамериканската литература - Хосе Хоакин Фернандес де Лисарди, известен със "зададения роман" в Новия свят. Заедно с именити фигури като Игнасио Алтамирано, антологията включва и забравени майстори като Анхел де Кампо. Генерал Висенте Рива Паласио започва литературната си дейност десетилетие преди популярния Мануел Гутиерес Нахера; техният творчески принос може да бъде разглеждан като два бряга на една река – отделни, но все пак свързани помежду си. Прозренията от западния свят навлизат ясно в Мексико благодарение на малко познатия днес Ефрен Реболедо, но динамиката в историята ги отхвърля безмилостно, независимо дори от новаторствата предложени от известни писатели като Амадо Нерво. Търсенията за автентично изразяване на мексиканската идентичност, която преживява войни и диктатури по време на своя "първи век", изграждат мост към един по-силен свят – оставяйки ни наследство с истории едновременно радостни и тъжни, носещи ценни послания.