Кехлибарената стая

Кехлибарената стая привлича с магията си, но същевременно предизвиква и алчност. Чрез целеустремени проучвания Хайнц Конзалик успява да проследи историята на Кехлибарената стая, която преминава от покоите на Екатерининския дворец в Ленинград до тайни минни галерии на Хитлер в Кьонигсберг. Михаил Вахтер следва ценния артефакт, който семейството му е охранявало още от времето на руските царе. След края на войната обаче следите й почти изчезват и грабителите не се колебаят дори да прибягват до убийства. Вахтер заедно с американски разузнавач попада на важна следа и разследването придобива значение животозастрашаващо.

В историческия трилър относно съдбата на знаменитата Кехлибарена стая имената на някои персонажи са променени поради живите участници в събитията и техните наследници, докато историите от миналото остават верни със своите истински имена.

Кехлибарената стая остава една от най-големите загадки през ХХ век; трудно би могло да се намери друга кражба с подобна мистерия както изчезването й - зала от "слънчев камък", изпълнена с легенди. Създадена като символ на кралската мощ, тя е подарена през 1701 година, когато бранденбургският курфюрст Фридрих I получава короната си от Леополд I благодарение на нуждата от военна подкрепа. Така херцогството се трансформира в кралство и членовете на династията Хоенцолерн започват да управляват независимо.

Фридрих I поръчва изграждането на кехлибарения кабинет при датски художник Готфрид Волфрам, а проектът има амбициозни размери - общо 70 кв.м., въпреки финансовите трудности свързани с материалите и работниците. Поради лошото качество панелите рухват и главният майстор бива уволнен; според легендата това отблъсква Фридрих I да продължи проекта.

След смъртта му надеждите за завършване сгасват под управлението на наследника Фридрих Вилхелм I, който осъжда разточителството и спира работата по кабинета. През 1716 г., той среща руския император Петър Велики по време на дипломатическа мисия към Париж; двамата установяват добри отношения и така Кехлибареният кабинет попада у Русия като подарък за сключването между двете държави алианс против Швеция.

С времето Кабинетът престава да бъде просто предмет носящ статус - той вече символизира германско-руските взаимоотношения.
Докато периодът минавал обаче вследствие политическите турбуленции последвала драматична съдба: По време Второй световной войны немската армия подготовляла евакуацията му чрез опаковка в цигарена хартия.
Мобилизацията възпрепятствала демонтажa and панелита останали без надзор - те били пленени при завладяване Пушкин .

Панели бити поставяни във влаковe , пратени обратно към домa . Строго указания изисквали наблюдение .
При настъпление червеная армия нареждания Борман затруднили извоза
На практика нищо не било откритo .

Спекулации какво станало: загубено ли или унищожено? Разкопки проведени многократно извън пределие територия Германия показвали редица находища …

Романът “Кехлибара” тъче истории около шедьовъра … Интересното e че най-древният амулет открит бил стар над девет хилядолетие!