Убийство в стил рококо

"Когато отида там горе, ще запазя голяма маса за нас да бъдем отново заедно." - През 1995 година Румяна Узунова, вече в напреднал стадий на неизлечима болест, успява да иронизира дори собственото си страдание. Нейният остър хумор не я напуска дори в най-тежките моменти от живота й. Затова е логично, че романът й "Убийство в стил рококо" представлява пародия - както на криминалния жанр, така и на политическата ситуация при тоталитаризма у нас. Този опитен наблюдател с изострени социални чувства - каквато беше Румяна Узунова - осъзнава и преживява реалността по уникален начин.

Романът "Убийство в стил рококо", написан през средата на 70-те години в България, следва Румяна през целия период на нейното емигрантско съществуване. Той се отличава значително от известните интервюта и репортажи по "Свободна Европа", но всъщност служи като тяхно предшествие. За да можеш да се подиграваш с един тоталитарен режим докато го живееш ежедневно изисква смелост, равняваща се на тази да говориш открито срещу него пред медии като "Свободна Европа". Именно тази смелост винаги е била част от характера на Румяна.

За тези, които са преживели този период, събитията описани в "Убийство в стил рококо" са отражение на личната им история. От друга страна обаче, читателите родени след това намират романа за прозорец към малко познатата и почти непозната действителност. Дори ако те се запознаят с нея чрез карикатурните герои във творбата, новопридобитото знание и чувството заслужават вниманието върху "Убийство в стил рококо".
Екатерина Бончева