За радостта и езика. Разговор в писма с Георги Господинов

Когато размишлявам за изминалия път, чувствам удовлетворение, че успях да запазя поезията си непокътната през трудните времена на тоталитаризма и че съумях да придам смисъл на живота си, като му вдъхнах усмивка.
Иван Теофилов

Това не е стандартна анкета или интервю; това е разговор, споделяне и припомняне… Един епистоларен роман. Започваме в края на януари 2021 г. и завършваме в късната есен на 2022 г., изпълнена с тревога. Преминавайки през пандемията, стигаме до време на война и един още по-хаотичен свят. Свързахме различни периоди от историята ни и изградихме своеобразна къща от минало, възкресявайки заедно различни гласове и личности... Съхранявам всички писма, които придружаваха моите отговори. В едно от тях беше написано: „… не знам как биха изглеждали нашите лични истории в този ужас“. Надявам се все пак да намерим спасение, Иване. Нямаме нищо друго освен човешките си истории в подобни времена. Благодаря ти за този щедър дом на паметта ти, който побра всичко – хора, събития, цели епохи и отделни дни или следобеди.
Георги Господинов