Хайдути. Български войводи до края на XIX век

В края на XIV век България попада под османска власт за пет века. Но били ли сме роби? Дори в най-трудните времена, нашата страна продължава да ражда смели и непокорни българи - герои и бунтовници. Скоро от поробеното ни отечество започват да се чуват имената на страшния Страхил, безмилостния Чавдар, могъщия Вълчан, неумолимия Чакър, огнения Индже, непобедимия Кара Колю и непримиримия Петко войвода – всичките те са народни закрилници и мстители за страданията на унижените. Горите преливат от недоволство и готовност за саможертва сред многобройните хайдушки дружини. Планинските райони стават сцена на епични сражения.

Основните участници в тези забележителни битки са героите на тази книга – класически „старомодни“ войводи, нови патриоти и революционери, както и множество забележителни жени – байрактарки и нишанджийки, които „под прикритие“ на мъжките одежди водят свои чети в борба срещу робството. Те напускат уюта на дома си, за да се противопоставят на насилието и несправедливостта; проливат кръвта си за родината. Много от тях дават живота си не само за собственото освобождение, но също така помагат на други поробени християнски братя. Имената им остават завинаги запечатани в народната памет чрез песни; изградени са бюстове и паметници в тяхна чест. Но какво точно стои зад легендите? Какво знаем реално за техните подвизи?

Съдбите им са изплетени с престъпления, мъстивост، предателства و интриги — обрати във взаимоотношенията между врагове и приятели — пътешествия по далечни места , авантюри , грабежи или екзекуции . Най-вече обаче те са свързани с проявен героизъм ́ ‒ много повече отколкото бихме намерили във всеки съвременен роман . Разказът за българските хайдути може да бъде четен не само като историческо свидетелство  от времето , а също така като урок по доблест , храброст , непримирим дух   и стремеж към свобода .