Хайдутството по българските земи във фолклора и писмените източници XV - XVII век

Хайдутството представлява историческо явление, характерно за балканските и българските територии по време на османското владичество. Въпреки че е сред основните теми в изследванията на българската и балканска история, то остава предмет на спорове и дискусии. От Освобождението на България до днешен ден са минали почти 150 години, но въпросът за същността на българското хайдутство все още е актуален.

Настоящето проучване се фокусира върху първите три века под османско управление, като включва анализирането на определени проявления от последната четвърт на XIV век. Хайдутството през този период значително се различава от онова по времето на Възраждането (XVIII-XIX век), когато започват да проникват влияния от друг социален феномен - кърджалийството; освен това с термина "хайдути" започват да се обозначават и участниците в борбата за национално освобождение.

Периодът XV-XVII век предоставя отлична възможност за изучаване на хайдутството в неговата оригинална форма, така както е било възприемано от хората живеещи тогава в българските земи независимо от тяхната конфесионална или етническа принадлежност.