Разкази (Вирджиния Улф)

През целия си творчески път Вирджиния Улф е написала сравнително малко разкази, които обикновено са създавани в кратките паузи между романите ѝ. Чрез тях тя изследва границите на модерната проза, като не само представя вътрешния свят на човека, но и осъществява взаимодействие между вътрешното и външното; тук „реалността“ и „въображението“ се оказват напълно равностойни и така смесени, че разграничаването им става въпрос на деликатен усет. Литературната критика не случайно отбелязва, че прозата ѝ често достига до музикални висоти. В тези разкази авторката прилага литературни техники и концепции, които по-късно развива в своите романи. Някои от разказите акцентират върху действителността и повествованието, докато в други те отстъпват място на настроенията, образите и поетичните откровения. За разлика от романите – с които най-вече е известна – в произведенията ѝ има повече ритъм отколкото сюжетна линия. Тя сама споделя: "Ритмичната проза ми идва по-естествено от повествователната форма; обаче тогава трябва да измислям някакво спасително сюжетно средство за читателя".

Разказите в този сборник са подредени хронологично, тъй като само така може да се проследи забележителният напредък на писателката – започвайки с традиционен стил преминава през модернизма до постмодернизма и след това пак към класическите форми. Подбраните заглавия не могат да бъдат обединени под един общ знаменател; едни притежават черти на класическа структура, а други залагат повече на експериментация. "Колко малко успявам да уловя с перото си от всичко онова, което наблюдавам пред себе си" - пише Улф относно собствените си разкази. Но всеки читател ще разбере колко много всъщност е улавяла тази значима фигура за литературата през XX век след прочита на този малък том.