Сабазий

Музикант получава покана за среща от роднина, когото е смятал за мъртъв до този момент. Те са почти на една и съща възраст и са се виждали само в детството си. Нито един от тях не е имал причина да търси другия. Въпреки че музикантът изпитва съмнения, решава да отиде. Приема предложение, което не е желал, но няма как да го откаже. Така започва една разрушителна връзка, характеризираща се с щедрост и рационалност, предателство и лоялност.

Кой всъщност е Сабазий? Той представлява бог на опиянението, екстаза, абсурда и гнева. Полубезсмъртен полулуд човек, той играе роля в живота на всекиго и е уязвим като тях. Може да ги направи щастливи или да ги унищожи; променя ги по различен начин. Рано или късно всички говорят за него, но обикновено това става твърде късно.

Романът разглежда България през последното десетилетие чрез призма на два древнокитайски мита - за Сабазий (известен още като Дионис) и Орфей. Той проследява как хаосът може да бъде ред за някои хора и как историята има навика да се повтаря. Как древните притчи относно любовта, страха, мисията, приятелството и смъртта намират начин да резонират със съвременния ни език.