Кризата на публичния мениджмънт

Ситуацията беше бедна, забранена, предопределена, спокойна и еднообразна. Впоследствие стана комерсиализирана, без ограничения, истерична и значително променена. Отгоре и отдолу съществуваха еднакви елементи и актьори в различни роли.

И преди, и сега начело стояха систематични престъпници, които безсрамно експлоатират държавата за свои лични интереси. Преди това те бяха комунистически патриотичен или интернационален "елит", подкрепян от Москва; днес са демократически капиталистически, пак патриотичен и вече глобалистки "елити", но получават подкрепа от Брюксел и Вашингтон.

Едни и същи групи хора – родове, фамилии и техните приближени – управляваха изграждането както на социализма, така и на съвременния капитализъм според моментната ситуация. Народът се укриваше за да оцелее тогава по начина си досега; единствено новото е възможността за емиграция. Тогава работниците бяха верни на партията си; сега те са лоялни към олигархията/мафията.

Твърди се, че нещата могат да бъдат още по-зле. Вероятно можеше да бъде много по-добре. Но най-сигурното е именно настоящото положение: ако не ни удовлетворява - сме длъжни да се адаптираме или просто да приемем обстоятелствата. Първата опция носи надежда и смисъл; втората - няма никакъв смисъл. Изборът е индивидуален за всеки от нас първо самостоятелно а след това колективно – стига изобщо можем да действаме „заедно“.
Светослав Ставрев