Човешката съдба: поотделно и заедно. Общество и човек, структури и активности

Съществуват духовни постижения, които често се смятат за ярки примери на целия творчески живот. Такъв е случаят с книгата „Човешката съдба...“. В нея е изложена уникална и специфична социална теория или философия, наречена Скенерът, която е разработвана интуитивно в продължение на около 40 години и не изисква специализирани научни познания за разбиране.

Ако си представим заблудените идеолози да свалят своите истински или прикрити доспехи, те ще изглеждат напълно идентични – частично отделени и частично обединени. У всеки от нас, както и в нашето общество, съществува неизменна двойствена идентичност; това не е заболяване, от което трябва да се срамуваме или лекуваме, а нормална част от реалността. Скенерът ни предоставя възможност да осмислим тази концепция и уверено да я противопоставим на незрелите идеологически тълкувания, които постоянно залагат едната страна срещу другата - подобно на бедната котка, опитваща се да захапе собствената си опашка. Опитвайки се да раздели тези две половини, човек рискува рано или късно да унищожи цялото цяло. За щастие това не става благодарение на жизнените сили в обществото — именно тях Скенерът цели да разгадае.

В края на книгата ви предлагам „разпознавателни устройства“, които можете свободно да използвате или игнорирате. Те помагат за по-доброто усещане на невидимото и улесняват разбирането на сложните аспекти от живота. Тези инструменти няма да ви излекуват при болест или безработица нито ще ви направят богати или щастливи; но могат поне донякъде осветлят различните измерения на живота ако проявявате интерес към тях. Скенерът предлага информация далеч над нивото дори на най-чувствителната камера: докато камерата само заснема без много пояснения — както би казал всеки криминален експерт — то Скенерът успява както вижда така и разкрива истини във всякакви контексти.

Не бива да затваряме очи пред факта че всичко добро или лошо в общността ни има корени у всеки един от нас още преди това; именно затова единството и индивидуалността непрекъснато взаимодействат с цел поддържане равновесие в живота ни. Това взаимодейства чрез постоянния поток сигнали около нас: ако искате действително подобрение в живота си каквото значение му давате — сте длъжни постоянно развивате способността си за адаптация помежду си без егоцентричност отслабвайки индивидуалността чрез колективизма.
Из "Човешката съдба..."