В очакване на шейха

Какво представлява терорът? Според семиотичната перспектива, той е насилственото налагане на физическа, морална или религиозна власт от силните над слабите. В световен мащаб се обсъжда несиметрична или терористична война, водена от група анонимни индивиди с няколко известни лидери, всички изповядващи исляма. Но дали това е вярно? На пръв поглед изглежда така, но реалността е по-сложна. Ислямът не доминира в човечеството; християнският свят остава най-силният в технологичното, военно и нравствено отношение. Комунистически Китай с неговото огромно политизирано будистко население също превъзхожда исляма във всяко отношение. Също така Индия с милиардното си хиндуистично население и разнообразие от божества притежава значителна мощ. Не можем да пренебрегнем Руската федерация, която през вековете е водила конфликти както с католицизма, така и със своите многобройни ислямизирани народи.

Независимо дали конфликтът е студен или кървав, руското общество постоянно живее под напрежение - руснакът дори може да бъде описан като човек свикнал да спи до револвер под възглавницата.

Кой обаче стои зад терористичната война, за която говори целият свят? От атаките на 11 септември 2001 г. до трагедията в Беслан? Невидими субекти начело с личности като Бен Ладен и Ал Заркауи провеждат религиозна война - наречена по различни начини: терористична или асиметрична.

Християнският свят трябва сериозно да размисли върху тези въпроси, тъй като именно той страда от терора. Истината е проста и трудно казуема дипломатично: става дума за религиозна война между исляма и християнството.

Всяка религия произлиза от морални принципи и закони , които утвърдиха добродетелност и милосърдие към живота - най-висшата ценност на човека. Всички религии преминават през периоди на фанатизъм и агресивни доктрини; Християнството например имаше свои мракобесия през Инквизицията и Кръстоносните походи в миналото. Днес обаче основните добродетели включват толерантност към друговерците и мирното съжителство сред различните вероизповедания по света.

Тази трансформация стана явление при много традиционни вероучения; будизмът премина през подобен път в Средновековието си, а индусите вече мирно съжителстват със самостоятелните религиозни общности в държави като Индонезия или Пакистан.