Мир на страха ни. Бележки под линия

Хронологията на разказа понякога е неясна, а аз нямам търпение да достигна до днешния ден, когато нашите виртуални предчувствия, съмнения и страхове за бъдещето се оказаха реалност. Надявахме се, че Кръчмарят все пак ще се появи един ден, за да представи сметката, и че Историята най-накрая ще изрази своето мнение. Тя обаче продължава да мълчи, защото винаги е писана от победителите или техните наследници. Учебниците продължават да заблуждават поколения с фалшиви версии; издателствата, финансирани от червени куфарчета, предлагат неистински книги; историческите факултети обучават ново поколение историци под ръководството на агенти и потомци на комунистически функционери... Няма отчетност и равносметка. Има само вини без виновни.

Според Фокнър писането е просто процес на сглобяване. Сега опитвам обратната процедура - разглобявам миналото време в стремежа си да разбера някаква закономерност, която ни доведе до настоящия момент... Опитвам се да избягам от журналистическия ентусиазъм, който често е по-възбуждащ от самата тема...