Антични следи в магически обреди от българските земи

Книгата предлага изследване на разнообразие от магически практики и тяхната еволюция от древността до съвременността.

В първата част авторът разглежда различните научни направления, занимавали се с тази тема. Обърнато е внимание на терминологията, включваща понятия като „магия”, магическо мислене и ритуали. Анализирани са действията, словесните формулировки и необходимите предмети в контекста на магическите обреди.

След това следва кратък преглед на античната история в югоизточна Европа, който води към анализ на митологичните фигури, овладяващи изкуствата на магията – Орфей, Музей, Евмолпий, Залмоксис, Резос и Траке.

Глава "Мистерия и магия" представлява обобщение относно връзката между тези две области. Консервативният характер на магичното знание спомага за неговото предаване през вековете. То не само че включва техники за лечение на заболявания, но също така предоставя познания за постигането на добро както за индивидите, така и за обществото или дори цялостната космическа хармония.

Глава "Съвременно тайно знание в българската традиционна култура" разглежда моделите за запазване устното предаване на свещеното знание и посвещенията в него. В нея са проучени практиките при лечители и знахари; представени са типологични паралели от писмените извори по темата.

В глава "Представата за Богинята в българската традиционна култура", Георги Мишев развива анализа си върху фолклора като исторически източник. Той предоставя различни сведения относно хипостазите на Великата Богиня – Майка слънце, Планинска Майка, Дева огън и Вълчица – а също така представя аналогии с индоевропейски култури и балканските народи.

Приложенията към основния текст добавят нова информация от архиви и теренни проучвания по темата – материалът се публикува тук за пръв път. Илюстрациите допълват текста чрез визуален език свързан с магията.

**За автора**

Георги Мишев завършва езикова гимназия със специалности немски и английски език. Придобива бакалавърска степен по Немски and Руски език през 2006 г., последвана от магистратура по Защита на културно-историческото наследство през 2011 г. През 2003 г., като стипендиант във Дрезден изучава „Приложна лингвистика” наред с „Антични заклинания” под ръководството на проф. Йохан Тишлер; този опит буди интереса му към гръцките магически папируси.
Текстът представлява публикация въз основа его докторска дисертация “Българската традиционна култура като информационен ресурс за магиката в Антична Югоизточна Европа”, защитена през 2014 година.
Авторът има множество публикации по тематика както у нас така και зад граница , а освен това участва активно в национални международни конференции (Англия , Австрия , Русия , Виетнам). Членува в международното общество по етнология . Настояще той работи като хоноруван преподавател във Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”.