Улица без име

Капка Касабова е родена през 1973 година и израства в София. През 1990 г. семейството й се мести първо в Англия, а по-късно и в Нова Зеландия. Четири години назад тя се завръща във Великобритания. Автор е на четири стихосбирки, два романа и множество пътеписи, като дебютната й книга там е „Улица без име“.

След седемнайсет години странстване по света, Капка решава да се върне в България, където с чувствата на обич и омерзение открива колко много са се променили както нейната родина, така и самата тя. В компанията на близки, стари приятели и случайни познати, тя потегля към сюрреалистичните сцени от детството си - времето когато магазините бяха празни и стените слушаха. Посещава значими места докато изпитва трудностите на пътешественика. С любопитство характерно за емигрантите и с неподправен хумор описва абсурдите от миналото си и историята на своята страна.

„С тази разходка из детството си Капка Касабова разбива бариерата на равнодушието към България. Днес всички ние сме свидетели на последиците от падналите стени – икономически, политически или културни. В съвременния глобален свят всеки един от нас носи българската идентичност.“ – пише вестник „Сънди Таймс“.

Според Гардиън: „Без да потъва в самосъжаление, Капка показва какви предизвикателства срещат десетки хиляди хора напускащи Източна Европа през последните две десетилетия за ново начало някъде другаде“. Миша Глени я определя като авторитетен историк.

Пико Айър споделя: „Не много пътеписи имат влиянието на ‘Улица без име’. Тази книга ни предоставя уникална перспектива към света.“

Весна Голдсуърти добавя: „Към увлекателните спомени от детството си Капка включва осъзнат разказ за наблюденията при връщането й в посткомунистическата България... Това представлява привлекателна комбинация между мемоаристика и пътепис.“

Джон Макристьл подчертава: "Като утвърден автор по жанра на пътеписа , Капка преминава два пъти през страната си , движейки се обратно във времето - до миналото на България."