Разкази Т.2: Всеки ден не е петък. Сладки и горчиви разкази (юбилейно издание)

НИКОЛА СТАТКОВ - НА 90 ГОДИНИ!

Не съм религиозен, нямам вяра в Бог или Дявол, но се прекланям пред християнската духовност на нашия народ, която му е помогнала да устои след почти седем века на робство - византийско и турско.
Никола Статков е писател с опит в прозата, сценарист и журналист. Той е роден на 1 юни 1932 г. в село Долна Бела речка, област Монтана. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет през 1955 г., а после работи кратко като съдия в столицата, последвано от четиригодишно пребиваване във вестник „Вечерни новини“ и над три десетилетия в Българската национална телевизия, където дълго време заема поста главен редактор на редакция „Кино“. Автор е на множество разкази и романи, както и на стотици сценарии за киното и телевизионните продукции. Членува в Съюза на българските писатели и получава титлата почетен гражданин на град Вършец. През 2014 г. печели националната награда за белетристика "Георги Караславов".

Статков е значима фигура сред българските автори; неговото творчество продължава линията зададена от Йордан Радичков по отношение северозападния стил при писането у нас. Обаче той не може да бъде наречен просто регионален писател - героите му имат универсално значение: Мито Благата дума, Пурко, Мика Бялата гълъбица и много други са толкова ярки личности, че ако посетите всяко българско село ще очаквате да ги срещнете там. Неговият език е чист и красив; всеки детайл носи дълбочина - авторът познава отлично човешката природа както селския живот.

„Децата не осъзнават старостта или смъртта си - това е прекрасно! Те живеят без страх от утрешния ден. Аз вече минах през този период; сега съм близо до края си без никакви заблуди относно живота ми - знам какво остава зад мен. Живях честно без да навредя никому; направих добро за много хора без особени очаквания за благодарност - знам колко рядка може да бъде тя! Всичко обикновено завършва така: свърших своето дело под формата платно... Работил съм упорито със своите любими инструменти: мотика та перото ми дават плодове - овошките ми още раждат плодове благодарение на усилията ми през годините." Никога не съм ритал нечие кросно… Имам дванайсет книги зад себе си плюс единайсет сценарии за филми; освен тях написах статии есета репортажи... Разполагам със страхотно семейство: жена , син , дъщеря , четирима внучета и един правнук… Още няколко мои близки родственици са живи както верни приятели около мен."