Ако можехме да лаем

В нашата литература можем да намерим прекрасни примери за връзката между хора и животни, които продължават да вдъхновяват и служат като модел за взаимодействие с природата. Живите същества представляват най-директния мост към нея.

През последните години обаче някои от идиличните представи от миналото бяха разрушени. Сериозна серия от бедствия ни сполетя, което откри очите ни за множество нарушения на земята, която ни приема. Като че ли могъща сила отправя обвиненията си към нас, принуждавайки ни да обърнем внимание и на света на животните.

Книгата с разкази „Ако можехме да лаем“ поставя важен въпрос пред нас: Не изискваме ли повече подчинение от животните около нас вместо истинско приятелство? В стремежа си да видим човешките черти у четириногите дали не пренебрегваме уникалността им? Няма ли нужда да се запознаем по-добре с характера на живите същества, а не само да търсим отражение на себе си в тях?

От всичко казано дотук може би трябва да осъзнаем, че става дума именно за хората. Не в контекста на баснята, а като напомняне – човешкото превъзходство носи със себе си и задължения.

М.С.