Вдън гората Дикчам

„Вдън гората Дикчам“ е безспорно най-значимата творба за Божинов, тъй като представлява неговия дебют и задава основен тон и стил. Можем да твърдим, че без нея нямаше да се появи двайсет години по-късно шедьовърът „Калуня-каля“, който може да наречем Дунав на българската литература - произлязъл от многобройните малки поточета, които започват още през 60-те години (невинни времена!).

В своята първа книга, както и в следващата „Юлень“, писателят вече от самото начало е напълно осъзнат за себе си. Той знае какво го вдъхновява като автор и какви послания желае да предаде. Освен това разбира и начина, по който ще ги изрази.

В един от своите бележници Божинов споделя: "Пиши така, както говориш." Разбира се, стига твоето слово да има стойност. Ако имаш важни мисли за другите хора. Ако самият ти си значителен... И няма нужда от подпис; можеш да бъдеш разпознат дори без него. Всичко трябва да бъде компактно - подобно на запечатан мед.

Интересното е, че „дикчам“ е турска дума с означение „прав чам“ или „прав бор“. Така Георги Божинов навлиза в литературния свят - като прав бор. Такъв остава той: дикчам - Божинов. Животът му беше изпълнен с трудности и много самота.
Но както спомена в едно свое изказване: Земята се върти, светът също се движи и постепенно всичко намира своето място. И вече не е сам.
Милка Божинова-Рускова