Книга за българския народ

Темата за недостатъците на властта винаги е била и ще продължава да бъде обект на обществено внимание. В своята сатирична поема „Книга за българския народ“ Стоян Михайловски разглежда характеристиките на деспотичното управление, при което политическата корупция се счита за най-висша добродетел.

Авторът избира османския везир Абдулрахман паша за главен герой, като прави аналогия с периода, когато българите все още не са освободени. Според везира, успешният управник трябва да поддържа народа в състояние на незнание и покорство, да управлява чрез разврат и корупция и при необходимост – да прибягва до насилие срещу недоволните.

С произведението си Михайловски косвено критикува и политическия елит в България, който само две десетилетия след Освобождението многократно е злоупотребявал с правомощията си.

В „Книга за българския народ“ читателят може да забележи, че предишните обществени и политически проблеми не се различават съществено от съвременните; затова тя е посветена на "всички страдалци, унижени, онеправдани и угнетени".