Продължаваме отвъд. Антология на нова асоциална поезия

"Социалната роля на изкуството е достигнала своя край, като се е трансформирала в елитарни и консуматорски нагласи на креативния потребител, който възхвалява експертните статути и високи морални позиции. Съществува убеждение, че съвременните творци, ако въобще можем да ги наречем така, напълно са усвоили дисциплиниращите рамки на литературната, научната и политическата власт. Подобно на Фуко намираме надежда в технологиите за самосъзнание; те не осветяват разстоянията между властовите структури, а по-скоро подчертават изменението на екзистенциално-метафизичните търсения и крайностите в човешкото съществуване. Ние възраждаме образа на автора с цел да убием концепцията за твореца. Пишем асоциална поезия с намерение да прекратим нашето поетично битие. Отдалечаваме се от производители, работници и произведенията на изкуството - това ни спасява самите нас. Вдигаме знамето над Торинския кон и тръгваме към Апокалипсиса с лозунга „Само Бог остава жив“!"

Васил Прасков

„… Това е хищникът на асоциалната поезия. Сърцето му бие като пълнолуние. Ближният става негова жертва. Неговите стихотворения формират глутници, в които той просто представлява поредното произведение. Филмът продължава без прекъсване; камерата сменя фокусировката - вече сме другаде. Всеки сюжет притежава строго определена логика с начало и край - времетраене.

Но ние няма как да забравим видяното! Някъде там някой все още пише, обича или страда; неговото отвъд може би се явява моето тук - единственото условие е аз да прокървя.”

Стефан Гончаров

„Душата сама по себе си носи асоциален характер в метафизичния си смисъл: тя отрича всякакъв социум и социалност; говори само чрез езика на поезията във стремежа си да формулира собствената версия за истината с цел самооспасение.

Затова предоставяме думата й - делегираме ѝ абсолютна свобода като Автор над нашето преодоляване след апокалипсиса през процеса на самоунищожение до възкресението; след което остават единствено Бог и Любов.”

Ива Спиридонова