С очите на новородена

„Не бях нито заможна, нито особено успешна, но животът ми поднесе безброй радости - от труда си, от любовта и приятелствата, от опитите на майчинството; насладих се на слънчевите дни, хубавите книги, цъфтящите ябълки, мириса на морето и доброто слово. Усещах благословията на тялото си и стремежа на духа да лети... В действителност водех един напълно обикновен живот, но това ме вдъхновяваше да вярвам, че „вибрацията“ на моите преживявания и мисли в словесна форма може да предизвика съответен отклик у другия човек.“

Станка Пенчева, из автобиографичната книга „Тук съм“


ПРИЗНАНИЕ

Аз съм най-щастливата жена.
Нищо не ми е чуждо в този свят:
ни смъртта, ни радостта от майчинството,
ни разделянето с дом завинаги,
нито късната среща
с моя единствен...
Работила съм упорито като земеделец,
докато мускулите ми не се схванат от умора;
ходила съм с лекота,
разговаряла съм с небето!
Виждам всичко с мъдро снизхождение,
с кротко прощение.
Гледам със свежи очи,
понякога възторжени, понякога строги,
и се смея така силно, че хората се обръщат -
като малко зверче в дива природа,
засегната и заключена вкъщи...
Душата ми е изпълнена с добро и страдание,
пяла съм много и плакала много.
Но никога не казвам: „стига толкова“.

Ох какво ли има още напред?