Захранване на нощта

В „Захранване на нощта“ се разкриват два паралелни свята – единият е познат, а другият представлява истинската същност: фините заплахи на съдбата, звънът на часовниците като предупреждение и усещането за самота сред многолюдието. Има момент, в който човек може да усети божественото докосване, дори когато сам е забравил нуждата си от помощ. В поезията на Иглика всичко оживява – огънят, стъклото и светците от календара. Земята ни очаква да се завърнем при нея. Ние самите ставаме видими един за друг само ако имаме очи.

Кристин Димитрова

От светлата страна на битието и пъстрия ритуал на любовта, Иглика Дионисиева засажда тайни в своите стихотворения и им позволява да цъфтят.

Марин Бодаков

Какво вдъхновява нощта в новата поетична творба на Иглика Дионисиева? Може би благословеното послание към Твореца от птицата? В плътния мрак прозира тържеството на празника – не просто абстрактен календар, а скрито битийно страдание. Жито покълва в умиращия свят; това е поезията за привидната слабост.

Христина Мирчева