Кафе пауза

Поетичният свят е наистина уникален. Поетът възприема действителността по различен начин в сравнение с останалите хора. Той я разчупва и след това я сглобява отново, за да създаде нещо иновативно и нетрадиционно. Това е един вид калейдоскоп, който ни показва еднаквия свят, но представен по нов начин.

Какво се случва обаче, когато поетът реши да напише проза?

Резултатът е същата странност и оригиналност, но изразена чрез сюжет или история. В нашата литература можем да намерим множество примери за такова явление.

Пред нас стои такава творба. Иглика Дионисиева – поетесата – успява да трансформира своите поетични идеи в кратки и увлекателни разкази, където светът изглежда познат и едновременно различен. Истории, в които мъртвите крадат време от деня си като дарят на любимите си; фалшиви ясновидци стават истински; а дяволът (в контекста на Булгаков) унищожава книги.

Освен това е важно да споменем - в своя дебютен сборник с разкази Иглика Дионисиева възражда популярното през 30-те години направление наречено диаболизъм. Няма нужда да изброявам всичките му известни представители в българската литература - читателят сам може да открие предшествениците на Иглика. Но със сигурност ще бъде впечатлен от нейния интерес към мистиката както и от нейната самоирония и склонността й към гротеска.

Роберт Леви