Кръв по клавишите

Често думите се оказват просто безполезна плява. Имам предвид нашето съвремие. Те летят на вятъра и замърсяват вече прашната обстановка около нас. Думи, думи, думи... Хората са твърде много и техните изказвания също са многобройни, което ги прави по някакъв начин незначителни и задушаващи - като прашинки. Но понякога се появява човек с особено дарование - огниво. Независимо дали е запалка или друг вид искрящ инструмент - душата му например. Някаква уникална душа. Този човек може с едно незабележимо движение да възпламени цялото това море от думи и да разгорещи величествен огън. Аз наричам Поет този, който притежава способността да запали сухата плява с пламъка на великото си сърце и светлината на своята вдъхновена душа. Диана Маркова е Поет за мен. Чувствам силни емоции, когато чета стиховете ѝ; в една-две от тях дори плаках, а аз съм зрял мъж без сантименталност. Както и да е, нека гори! Нека осветява нощта! /Калин Терзийски/