Трагедията на Панаит Истрати

В началото на януари 1921 година получих писмо от болницата в Ница. То било намерено сред вещите на един мъж, който е опитал да сложи край на живота си, прерязвайки си гръкляна. Лекарите не вярвали, че ще оцелее; прочитайки го, бях тронат от таланта му. Това бе истински огнен дух на творец, напомнящ за новия Максим Горки, появил се някъде от Балканите. За щастие лекарите успели да го спасят и реших да се срещна с него. Първоначално започнахме кореспонденция и така станахме приятели. Името му е Панаит Истрати - роден през 1884 г. в Браила по река Дунав, син на гръцки контрабандист търговец и румънска перачка, която винаги го обичала и подкрепяла.

Въпреки привързаността към майка си, когато бил едва дванайсетгодишен, Истрати напуснал дома под влиянието на желанието да скита или може би жаждата да открие света около себе си. След две десетилетия пътешествия из различни места и множество интересни приключения той преживял тежък труд и страдания без постоянен дом; борел се с туберкулоза и вътрешните си демони като пробвал разнообразие от професии. Въпреки лишенията събрал богатство от спомени чрез четене най-вече произведенията на руските и френските литературни великани.

Истрати определено притежава дарбата за разказване - типичен разказвач в ориенталски стил, способен да увлече аудиторията до такава степен, че никой не би могъл предвидить колко време ще продължи неговият разказ - дали час или хиляда нощи. В своите забележителни книги той се фокусира върху хората които е срещал; всеки образ носи със себе си уникална съдба , а самият писател стреми да разбере тяхната история дори по-добре от самите тях. Всяка глава представлява отделна новела; три-четири от тези невероятно добри истории са достойни за перото на велики руски автори.

Важно е да отбележим как човекът зад тези живописни текстове е научил френския език самоотвержено чрез речник като чете нашите класически произведения!

РОМЕН РОЛАН