Детството и семенцата на щастието

Като възрастни, от позицията на натрупания опит и знания, можем да загубим представа за искрената радост, която идва от чувството за обич и безопасност. Ако сте имали щастието да изпитате това като дете (в онези простички мигове, когато са ви гушкали или целували раненото пръстче), вие наистина сте късметлии. В противен случай вероятно знаете какво е да ти липсва такова усещане. Един от най-добрите начини да запълните тази празнота е сами да предоставите подобни моменти на дете – тогава ще усетите как вътрешната ви пустота се запълва.

Трудностите и провалите не трябва да бъдат смятани за проблеми – те също могат да бъдат част от магията на живота. Докато в детството има безусловна любов, тя напоява семенцата на щастието и скоро те започват да покълват. Любовта не е всичко необходимо за човек, но без нея почти нищо няма значение. В контекста на любовта борбите и сериозните падения водят до личностно развитие.

Моралното поведение не произлиза нито от нравоучителни лекции, нито от познаването на Десетте божи заповеди. Тези принципи може би задават правилата, но не осигуряват мотивация за спазването им.

Темата за източниците на детското щастие и влиянието му върху по-късния живот е разгледана задълбочено от известния клиничен психолог д-р Едуард Халоуел в книгата „Детството и семенцата на щастието“. Авторът предлага пет стъпки (близост, игра, практика, майсторство и признателност), които родителите могат да използват с цел подпомагане развитието на своите деца към щастлив живот. Този подход може успешно да бъде прилаган както от родители, така и учители или всеки заинтересован във взаимодействието с деца - независимо дали професионално или хоби.