Старобългарското изкуство XI-XIII в.

Тази книга представлява продължение на труда "Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство". В нея се анализират архитектурата, живописта (стенописите и иконите), златарството и скулптурата през периода, когато България е под византийска доминация. Освен това, разглеждат се обществено-историческите условия за развитието на българското изкуство по време на Второто българско царство, включително градоустройството и военната архитектура, църквите и манастирите; както и живописа от Търновската школа и Боянската църква. Авторът планира да обхване всички аспекти на нашето изкуство до момента, в който българският народ попада под османска власт; той възнамеряваше да включи архитектурни детайли, стенописи и миниатюри, златарски произведения и керамика. За съжаление проф. Мавродинов не успява да завърши проекта си. Последните му думи след първия пристъп на заболяването са: "Златарски не написа историята на XIV век, Мутафчиев не завърши XIV век и аз няма да го довърша." Книгата служи като ценен справочник с множество изображения на примери от старобългарското изкуство, а също така съдържа архитектурни планове за проучваните церкви.